Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, <Все пак, обаче>, всеки от тях ме кълне.
Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, Все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.
Йеремия изплака: „Горко ми, майко моя, че си ме родила човек, който спори и се кара по целия свят! Не съм давал под лихва, нито са ми давали, въпреки това всички ме проклинат.“
„Горко ми, моя майко, задето ме роди човек, който се препира и кара с цяла земя! никому не съм давал под лихва, и мене никой не е давал, а всинца ме проклинат.“
Горко ми, майко моя, затова, че си ме родила човек за каране и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак обаче всеки от тях ме кълне.